Манастири в България
Бачковски манастир е вторият по големина български манастир. Манастирът е ставропигиален (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията, в България има още два такива-Троянски и Рилски). Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Баковският манастир е известен и ценен с уникалната комбинация на Византийска, Грузинска и Българска култура, обединени от общата вяра. Oснован e през 1083 г. от виден византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани. През XIII в. Грузия загубва управлението над манастира, но въпреки това фрузинските традици се запазват до началото на XIV в. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век.
Роженски манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, сравнително добре запазени и до днес. Според източници, пазени в Атон (Гърция), той е създаден през 890 г. Църквата на манастира – “Свето Рождество Богородично”, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. През 17 век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18 век. Църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19 век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Известният местен революционер Яне Сандански слага край на разцвета на манастира, когато със свои приближени завладява земите му. Гробът на Яне Сандански е близо до манастира.
Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби.
Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция).
Хотели в Мелник
Троянски манастир "Успение Богородично" е ставропигален (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията; в България има още два такива-Рилски и Бачковски манастир). Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от град Троян. Смяте се че е основан около 1600 г. от игумен Калистрат. Преданието говори за двама монаси от Атон и трети монах, също от Св. Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14-ти век).
Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя авторпортрет. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., съставени и преписвани от местни монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище.
Хотели в Троян
Преображенски манастир е един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман.
По време на османското владичество манастирът е неколкократно опожаряван. Възстановен е изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф, който рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота". Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет.
Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанария със седем камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от същият майстор. Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство. Хотели във Велико Търново 
Дряновски манастир е разположен на около 5 км. от гр.Дряново сред живописното ждрело на Дряновска река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени. Манастирът е бил разрушаван на няколко пъти от османските нашественици. Обновяването на манастира е започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица" е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков.
Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери-отец Матей Преображенски (Миткалото), Васил Левски, четата на поп Харитон и т.н. По време на Априлското въстание, манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.
Хотели в Троян
Гложенски манастир се намира в непосредствена близост до село Гложене и на 12 км от Тетевен. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали. Манастирът е строен през XIII в. и подновен през XV-XVI в. Счита се, че е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите през 1224 се преселва в местността с разрешението на Иван Асен II. Тук той основал село Гложене, а на 1 км от селото и малка крепост с манастир, посветен на Св. Георги Победоносец”.
Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона “Св. Георги Победоносец”, която според сказанието е донесена от княз Глож. Днес, тя се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие. Църквата на манастира е изградена по време на преустроиството му през 14 век, но бива разрушена от земетресение през 1913г. Съвременната църква на нейно място е издигната през 1951 върху основите на старата.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.
Манастир Аладжа е български средновековен скален манастир, който се намира на около 15 км от град Варна и на 3 км от Черноморския курорт Златни пясъци. На турски език “аладжа” означава шарен, пъстър и вероятната причина за наименованието на манастира са ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. Според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България.
Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса).
Хотели в Златни пясъци
|
Рилски манастир - това е най-големият духовен център в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Манастир е ставропигиален или което означава че е подчинен не на местния владика, а на Патриаршията. В България има още само два такива - Троянски и Бачковски манастир.
Намира се северозападните части на Рила планина, на 117 км от София, на 1147 м надморска височина. Традиционно се смята че е основан от Св. Иван Рилски по времето на цар Петър I (927-968). В действителност, той е водел отчелнически живот в пеща не далеч от мястото на манастира, а изграденето на самият комплекс е започнато от негови ученици, които го посещавали в планината, търсейки просвещение в неговото учение. По време на неговото многовековно съществуване изиграва значима роля в доховното и социално развитие на България.
Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула".